няма да забравя

Няма да забравя как ме запалиха да играя бадминтон

Няма да забравя как ме запалиха да играя бадминтон

 

Няма да забравя първият ми досег с ракетата и перото. Въпреки, че съм опитвал много спортове, нямах никаква представа, че ще открия моя спорт, който ще ме завладее за цял живот. Спомням си как ме запалиха. Беше една хубава вечер, когато един близък мой приятел ми прати съобщение на телефона, с молба да се включа да играем на бадминтон през уикенда.

Дори не знаех, че моя приятел играе такъв спорт. Аз само бях чувал за него, но никога не бях опитвал. Изведнъж ми стана любопитно защо точно той играе такъв тип спорт и се замислих, че винаги изглежда във форма, въпреки, че не тича рано сутрин и обича да си хапва и пийва.

Реших да видя какво представлява истинския бадминтон и с какво се различава от федербала.
Отидох до залата и надникнах вътре, като очаквах да видя как няколко човека си разменят удари над мрежата. Това, което видях ме изненада, защото пред мен играеха хора на видима възраст над 60 години. Но те не само си подаваха перцето, те тичаха, надиграваха се и се забавляваха. На единия корт играеха бадминтон по единично, а на другия корт – по двойки. Аз се замислих за моята възраст и как изглеждам, след което се вгледах в по-възрастните. Осъзнах, че те са доста по-атлетични и весели от мен.

В този момент моят приятел ме потупа по рамото с думите: „Харесва ли ти?“ Аз кимнах и той каза, че след няколко минути е наш ред. Преоблякохме се и влязохме на корта. Понеже бях играл тенис и волейбол, успях да схвана бързо правилата и начина на ударите. Първият досег с перото ме завладя и не исках това удоволствие да свършва. Играхме точно два часа и половина, когато осъзнах, че се уморил стабилно. Все си мислех, че ще ми подават на ракетата като федербал, а се оказа, че ме разкарват и аз тичам навсякъде. Бях станал вир вода, а това всъщност беше прекрасно, защото се почувствах отново млад и жизнен. Цялото нервно напрежение от живота беше изчезнало и усмивката не слизаше от лицето ми. От този ден нататък играех поне 3 пъти в седмицата.

Мога да кажа, че играейки бадминтон, подсъзнателно научих няколко неща от живота.
На първо място спрях да приемам лично загубите. Някак си спрях да се ядосвам за всичко, което съм претърпял като провал – не само в бадминтона, а и в живота. Загубите ме мотивираха към бъдещи победи, които започнах да постигам. Килограмите ми намаляха до нивото, което искам, настроението ми се покачи, нервността ми изчезна. Осъзнах, че възрастта не е проблем да се забавлявам, играейки бадминтон. Най-важното е, че успях да намеря играчи на моето ниво и удоволствието беше пълно. Разменяхме си победи и загуби, като взаимно се мотивирахме и подкрепяхме.

Дори успях един ден успях да победя приятеля, който ме дапали по бадминтона. Той беше горд с мен и точно днес ми припомни тази история, която споделям с вас. Осъзнах, че вече съм станал толкова добър, че започвах да уча други играчи на техника и тактика на играта. На практика бях научил основните тънкости на играта. Затова си наех качествен треньор, който ме научи на всички неща, които не познавах досега. В момента мога да кажа, че играя бадминтон на едно страхотно ниво и дори не ме водят вече като начинаещ. Непрекъснато ме търсят за партньор по двойки или искат да съм спаринг партньор на редица по-напреднали играчи.

Но и до ден днешен няма да забравя съобщението на моя приятел, когато още не бях хващал ракета и когато се запалих за първи път. Никога няма да забравя ентусиазма и духа на начинаещия играч, който виждам редовно, когато някой започва да играе бадминтон за първи път. До ден днешен продължавам да уча, да се самообучавам и да партнирам. Това е спорт за цял живот, който никога няма да ми омръзне.

 

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top